МОМЀЯ СЕ, - еш се, мин. св. момя̀х се, прич. мин. св. деят. момя̀ла се, -о се, мн. момѐли се, несв., непрех. Разг. 1. Държа се, проявявам се като мома за женене; момувам. — И друг път съм ти казвала, Брайко, къде ще ходя. — Ами дето ходят момите. — Аз не се момея — казала съм .. — Че и да не се момееш, ти си си мома. — Не съм за никого мома — да разберат всички — затова не ходя никъде. А. Каменова, ХГ, 244. Едва що започна да се момее, тя вече се държеше строго като големите, остави настрана всякакви детски игри и забави. Д. Талев, С II, 262. По Великден тя току-що свърши седемнадесет години и почна да се момее. Елин Пелин, Съч. III, 95.
2. Живея като мома, живея неомъжена; момувам. Благодарна беше тя, че не остана до живот да се момее, като Цона стринина ѝ и като леля ѝ Куна. Т. Влайков, Съч. II, 95.